Истински живот на кариеристи

 


Оплачи се на Арменския поп

Karierist.com » Истински живот » Оплачи се на Арменския поп »

Ода на радостта. Аз обичам шефа си. Но най-много го обичам...

От: Maibal | 15 05 2006 - 02:50

Когато отчитам възложената ми задача, а шефът между другото споменава, че е забравил да ми каже една “дреболия”, която практически прави цялата ми работа безсмислена.

Когато ми нарежда да го науча да работи с едно “програмче”, което самостоятелно упорито изучавах цял месец в извън работното време и прилагането на което не влиза в служебните ми задължения.

Когато трябва да показвам, че обучението на детето на шефа на бразилски език, който знам по случайност, е най-голямата радост за мене.

Когато цял месец върша работата на десетина колеги, а в края на месеца шефът ми отбелязва, че оценката ми е намалена, защото не съм проявявал достатъчен eнтузиазъм.

Когато забравя да ми каже, че днес е планирано моето изказване пред голямото ръководство, а аз тъкмо решавам да се издокарам в работата с ръчно-плетеният от майка ми пуловер.

Когато прави противоречиви указания за едно и също нещо, предупреждавайки изрично да не го занимавам повече с този въпрос.

Когато събира екип за изпълнение на важна задача, забравя да сложи отговорник за крайния резултат и след два дни открива, че задачата не е свършена и сроковете вече са изпуснати. Познайте кой е виновният в случая?

Когато ме моли да му направя кафе.

Когато влиза в стаята ми със запалена цигара, подминавайки половинметров надпис “Моля да не пушите!”, закован на стената.

Когато след половин-часов обвинителен монолог поради моето закъснение за работа с 6 /шест/ минути, заминава на фризьор.

Когато “забравя” да ме покани на срещата, където представя моят проект.

Когато три минути преди края на работното време възлага половинчасова задача и на моето плахо “Че, то няма да стане много бързо...”, отговаря: “Нищо, аз ще изчакам!”.

Когато случайно разбирам, че моята заплата е с 3 /три/ лева по-ниска от заплатите на другите колеги от моето ниво.

Когато той смята за пряко задължение да се интересува къде съм ходил в Интернет.

Когато виждам израза на лицето му при моят въпрос “Отпуска?....”.

Когато той казва “Понеже виждам, че в момента нямаш работа ....”.

Когато ме прекъсва.

Говоря за МОЯТ шеф, но мисля, че не съм самотна в своето нещастие...

Към тази история има 11 коментара | Прочетена 2793 пъти
Виж коментарите Остави коментар Изпрати нова история
Още истории в тази категория
Вашите коментари към "Ода на радостта. Аз обичам шефа си. Но най-много го обичам...":
От: MilaP | 21 04 2007 - 11:45 #

- Когато случайно разбирам спотайвана информация, че някои от колегите са получили премия, но не е ясно за какви постижения.

От: Засегнатия | 23 04 2007 - 16:07 #

- Когато омразният ми шеф ме моли за “лична услуга”.

От: Крум | 24 04 2007 - 00:18 #

- Когато шефът ми казва че не поемам отговорности /при все това, че не ми дава никакви отговорни задачи/.

От: RM | 25 04 2007 - 14:14 #

- Когато ми се обажда по GSM-а в неделя в 9,00ч.

От: Нешеф | 30 04 2007 - 21:58 #

- Когато ме моли да му купя цигари; – Когато не ми увеличава заплата, а после ми казва “Ти работиш много добре, гордост за фирмата и т.н.”

От: Поли-Моли | 4 05 2007 - 20:27 #

- Когато го предупреждавам няколко дни, че ще ми трябва аванс в петък и вечерта като тръгвам ми каже: Ти що не каза – банките затвориха! :-))

От: от Гръцки възпитаник | 13 06 2007 - 02:04 #

-Когато те поставя на нова длъжност, и ...срока на обучение ( и ниско заплащане минават ..няколко месеца!). – когато работиш с по 1-4 часа ежедневно повече, годинин наред..и при допусната грешка за 100 лв, ти правят “ лична услуга” ..и ти напомнят няколко години ..за този момент.
-Когато години наред нямаш отпуск, работиш по празници, няма дни за компенсации...работата расте с десетки проценти всеки месец, ти си обучил всичките си подчинени в ..мислене и работа...и подчертавам МИСЛЕНЕ, а това е за този отгоре..е само “работата на будалата”.
-Когато прекият ти ръководител те притиска за изпълнение на задълженията ти , а ти нямаш нужният инструментариум, с който да мотивираш персонала..назначен от същият този ръководител ( без да са ти искали дори и мнението, при назаначаването на нови хора) ... и в крайна сметка ти работиш и заради новите , които си обучил , ..но не можеш да мотивираш.. – когато си на крачка да си намериш работа и да се развиеш на друго място с “бясна” скорост.., но ти е мъчно за времето и желанието, които си “закопал” тук ...:) – как да не обичаш “ ентелигентните хора с власт” :))))

От: Клавдий | 10 04 2008 - 15:59 #

Всичко това означава само едно – не те харесва и е те е нарочил да те изхвърли, но без обезщетение. Започни да си търсиш нова работа да не останеш не само с “любовта си към него” но и “приятно изненадана”

От: Gorskiq | 26 09 2008 - 01:48 #

Когато ти казват, че много добре разбират, че имаш прекалено много задачи и не трябва да ти се възлагат повече, а на следващия ден те затрупват с още 10 допълнителни неща, които да свършиш. Ей така по между другото, защото те не са за повече от 5 минути, а всъщност са за по 2 часа.
Когато две седмици не си почивал и си тръгваш всеки ден в полунощ от офиса, а шефът ти идва на другия ден и ти казва: Защо не си си подредил бюрото?

От: Марина | 30 09 2008 - 09:59 #

-Когато не знае какво иска,но го иска на всяка цена
-Когато е решил,че има свой човек за твоята длъжност и за да я освободиш доброволно, те подлага на какви ли не унижения
-Когато ти мислиш в интерес на работата,докато другите му доносничат,плетат интриги и го манипулират,за да прикриват незнанието и мързела си....

От: Мая | 3 10 2008 - 12:31 #

Когато ти изстрелват / пред публика задължително! / реплики от типа :
1. “...Няма да ме питаш за хартия, аз ще те извикам да ти дам...” . Да, ама ти работиш основно на хартия, хартията ти е свършила преди ... дни, имаш куп работа – пак на хартия и се циганиш в чуждите отдели за 3-4 листа назаем
2 . “Ще ме търсиш само, като съм си в стаята!” – виждайки ме как плахо почуквам на вратата й. Е аз как да разбера дали си си в стаята, ако не те потърся?!?

Остави коментар:



Нови истории


© 2006-2008. Всички права запазени. Съдържанието на тези страници е под защитата на Закона за авторското право. При използване на информация от сайта е задължително позоваването на www.karierist.com с активна връзка към сайта. Администрацията на сайта не носи отговорност за мненията на авторите на публикуваните истории и коментарите към тях.
Общи условия   Редактор на Истински живот  Администратор

© Created and Copyright by Evro Adviser Ltd.