И така.. годината беше 1990, септември месец. В ръцете си държах съдебната регистрацията на фирмата ми. Въобще не осъзнавах какво държа всъщност, поради простата причина че бях на 21 и идея си нямах как се ръководи фирма, пък била тя някакво мижаво ЕТ (преди беше Еднолична Фирма). “Частник” – до момента бях чувала единствено за Бай Петър, който продаваше всякакви джунджурии пред кино “Дружба” :))

Чичо Ончо – нетипичния арменец, мнооого добър приятел на баща ми и невероятен човек ме форсира да направя това. Аз тъчах стенни пана, а той искаше да ги изнася в чужбина. Ето така, благодарение на него се оказах шеф на себе си и стартирах фирма за бутикови облекла, аксесоари и интериорна декорация, като в крайна сметка нищо от тук изброеното не стана основна дейност на ЕТ-то ми.

Мина време, аз тъчах усилено – даже намерих помощници..ситуацията в БГ и полуострова обаче не толерираше изкуството и се наложи да реорганизирам дейността си. По едно не съвсем интересно стечение на обстоятелствата,(когато имаше режим на тока 3 към 1 или 1 към 3 (хм..ето откъде са взели идеята за “3 в 1”!) аз, заедно с вече бишият ми съпруг започнахме печатарски бизнес..на тавана, с две машини ръчна изработка от вуйчо ми, топ хартия – останал от майка ми и 250 лв. начален капитал. Ентусиасти, нали? И така години наред,..с много труд и компромиси се заформи една съвсем малка печатница, на която обаче дори големите завиждаха. Защото аз си бях дизайнер – петте години художествено училище ми бяха добра основа. Защото работехме от 8.00 до 22.00, често и в почивните дни.. И защото постепенно натрупахме доверие. Тази печатница съществува и днес.

Колелото се е завъртяло и трудно ще спре, а и както казах някога: “Хората винаги ще имат нужда от напечатани хартийки, независимо колко компютъра имат”. Сега сме буквално заляти от рекламни брошури и какво ли не още!Сякаш съм знаела какво ще напише Питър Дракър в книгите си.

А що се отнася до мен..ще ви цитирам Лао Дзъ:

Ако искаш да си щастлив един ден – напий се,

Ако искаш да си щастлив 1 година – ожени се,

А ако желаеш да си щастлив колкото земни дни имаш – стани градинар.

Е, аз си посях семенце..