В нашата фирма служителите идват в 10 сутринта и си тръгват в 17 следобед, работейки 5 дни в седмицата. Някои се мръщят на 1000 лв. заплата, а голяма част от прослушаните кандидати не се връщат, защото такава работа в офис не им допадала, понеже е без “свободно време”.
Всяка седмица от 10 човека 2-ма са или болни за по 2 дни, или имат проблеми, всеки 5 човека закъсняват 2 пъти по около 1 час. Не мога да ги уволня, тъй като заемането на едно работно място и намирането на сигурен човек отнема месеци.
Аз имам 2 деца, които почти не виждам, тъй като съм заета с това да осигуря заплатите на служителите си, които са ангажирани единствено със своите проблеми.
Когато не съм в офиса нищо не се върши, липсва всякаква инициативност за идеи и работа. Ако попиташ някой “защо”, ти отговаря: “Ами ти не беше в офиса и не знаех какво да правя.”.
Когато става въпрос за взимане на заплати обаче, никой не забравя да дойде независимо от здравословното си състояние. От друга страна, когато се върна вкъщи намирам пълен хаос и кочина, защото жената, на която плащам да ми помага в домакинството и гледането на децата не приема работата си много сериозно, оправдава се пак с личните си проблеми и ако случайно нещо й кажа ме обвинява, че не я разбирам.
Въобще в България все най-лесно е на работодателите, те нямат никакви грижи, освен да прибират големите пари и да не им пука за служителите.
Те нямат безсънни нощи и притеснения, големи заеми, които ако не върнат обричат не само своя но и живота на децата си на абсолютен провал. Въобще България е страната на оправданията и търсенето на вина в другите, но като става въпрос за работа всеки се чувства преработил и ощетен. Само че аз си живея тук и не виждам свършена работа никъде от разбутаните тротоари, до държавната администрация или дворовете на къщите превърнати в сметища.
Единствените светли и чисти места са онези, построени от хора работещи в частния сектор и опитвайки се да променят поне малко заобикалящата ги действителност.