На 04.04.2007 г. се навършиха точно 8 години откакто започна моята кариера. Историята как започнах работа е интересна и обичам да я разказвам, затова ще я разкажа и тук.

Като въведение, ще започна от малко по-далеч…

През 1998 г. бях приет в УНСС, МИО, задочно (историята как стигнах до това също е интересна и ще бъде следващата, която ще разкажа). През септември започнаха лекциите ми. Цикълът беше 2 седмици лекции, после 2-3 седмици упражнения в събота и неделя и след това – изпити. Първоначално идвах в София само заради тях, като живеех при приятели на родителите ми, но съгласете се, така не върви. Да пътуваш толкова, да търсиш къде да отседнеш…

Още като започна обучението ми, беше ясно, че най-добре би било да си намеря работа в София и да се заселя тук. Направих няколко опита в тази насока през 1998 г., но те бяха безуспешни и нямах късмет. Когато започна зимната сесия, си наех квартира и се заех сериозно да си търся работа. Това беше някъде през февруари 1999 г. Два месеца ходих по обяви на интервюта за работа, но нищо не се получаваше. През това време бях на издръжката на родителите си (много съм им благодарен!). Не беше лесно, но не се отказах.

Записах се в една частна трудова борса и те също ми търсеха работа. Към края на март месец ми писна и на 1.04.1999 г. (беше четвъртък) отидох при тях и им казах да ми предложат каквото и да е, без голямо значение за заплащането, защото вече не мога да стоя по цял ден без да не правя нищо. Тогава те ме изпратиха в един магазин за дрехи и обувки на Витошка, където търсеха продавачи.

Отидох аз там и се срещнах с управителката на магазина. Започнахме да си говорим. Когато тя разбра, че съм студент, ми каза, че едва ли ще ме приеме, защото често ще ми се налага да отсъствам, а няма кой да ме замества. Все пак се сети да ме попита какво уча. Като и казах, че уча МИО, тя се впечатли. Разбра и че съм изучавал английски в езикова гимназия. Поговорихме си още малко.