Кариерист - Порталът на хората, които правят кариера
Карта
Пишете ни
За нас
Съдържание
Изпрати история
Пиши на приятел
Нещо едро и твърдо нагло подпира българския работодател отзад. Това нещо се нарича „криза за квалифициран персонал”. Не се съпротивлявайте, уважаеми работодатели, отпуснете се, така по-лесно ще приемете онова, което тепърва предстои да ви се случи! На българския трудов пазар съществува един много интересен парадокс – кризата за образовани и квалифицирани служители става все по-жестока, а заплатите са по-неподвижни от котва на изоставен кораб. Защо се получава така? Ето и няколко провокативни отговора на тази въпрос:
1) Защото на „човешкия фактор” в България се гледа като на ненужен учебникарски термин.
Съвсем доскоро българският бизнес беше свикнал да разглежда трудовата ръка като неорганизирано, бедно стадо от лесно заменими обекти, които отчаяно си търсят работа, за да оцелеят и това действително беше така. Границите бяха затворени, икономиката изживяваше тежка криза, в чужбина се пътуваше трудно, хората се редяха с дни, за да получат „шенгенски” визи. На трудовия пазар доминираха държавната администрация, държавните монополи и едрите предприемачи като основни наематели. Те определяха заплатите.
Сега положението е доста по-различно: хората вече не са толкова бедни. Заради чуждестранното търсене имотите им поскъпнаха, а почти всеки българин притежава недвижим имот. Каквото можал, замъкнал от „едно време”, наследство от комунизма. Сега продава на европейски цени. Икономиката се намира в непрекъснат растеж, на пазара масово навлизат големи чуждестранни компании с изградено ноу-хау и политика спрямо персонала, България се присъединява към Европейския съюз, а държавните монополи „гърмят” един след друг със скандали за корупция и присвояване на средства. Първи беше „Топлофикация”, после „БДЖ”. Да се готви „НЕК”! Изводът от всичко това е само един: заплатите ще растат! В почти всички сектори.
Винаги е било по-лесно, обаче, да наемеш строителен работник, отколкото строителен инженер. Младите хора с опит и образование отдавна отидоха да чистят кенефи на запад. Някои попаднаха в офиси и се превърнаха в „бели якички”, други си преместиха трите висши от кенефа в кухнята, но резултатът от всичко това е само един: те не са тук и вече няма как да ги наемеш. А работа има за целия китайски народ! Само дето не сме в Китай. Единственото, което трудовият пазар може да предложи е маса вишисти без никакъв опит. За качеството на българското образование и за това, че е напълно лишено от всякаква връзка с реалността, а още по-малко с бизнеса, няма нужда да обяснявам.
2) Защото българският предприемач е необразован мениджър.
Неговият лозунг е: „Аз да не съм забогатял, щото съм си раздавал парите”, „Пари нема, действайте!” и „На мен акъл не ми трябва, акъл си имам, покажи ми как се върши работа”. За българския предприемач „Мениджмънт” е „измислена” наука, а за „управлението на човешки ресурси” и „развитието на персонала” той или не ги е чувал изобщо, или ги разбира под формата на напиване по случай Нова година или, не дай Боже, само в най-най-най-краен случай: тринадесета заплата.
Виж коментарите
Остави коментар
От: YORDCHI | 5 11 2007 - 22:19
#
