Не издържах в онази тъпата фирма с неясните правила. Отдавна не бях се ядосвал така. Мълчах, мълчах и пак преглътвах обидите на така наречения “собственик”.

Не ми се беше случвало, да идват при мен от производството с молба да намаля поръчките. Хората преминаха на седемдневна седмица, за да успеят да се справят. Благодаря Ви на всичките за усилията. Благодаря и на доволните клиенти, че доведоха след себе си още клиенти. Това ме убеди, че съм се справил добре с работата си.

Но всичкото това удоволствие от добре свършената работа, бе помрачено от репликата – “Добри, много си пасивен”. Аз....?! Пасивен...!?!? Побеснях. Не ми пукаше, че ще остана без работа след това, което ще кажа, но говорих, виках, говорих и пак виках. Шефчето извика и охраната. Бях го наврял в един ъгъл и единственият му изход беше телефона. Какво се оказа в крайна сметка. Бях забравил, че живея в България. Една от братовчедките му, след всяка моя продажба се качвала при него и казвала, че е нейно дело. Нали за мен все нямаше време...и тогава смятах, че реализираните приходи са достатъчно условие дали даден служител се справя със задължениеята си. А всъщност накрая се оказа, че просто е трябвало да се държа за пръстите на краката и да влизам в офиса му заднишком. Майната му! Бъдещето си е мое и не могат да ми го отнемат.

Поседях си два месеца в къщи. Ходих на около 30 интервюта и това в крайна сметка се оказа най-противното нещо, което може да се случи на човек. Ще опиша някои случки, защото се оказа, че HR (Човешки ресурси) – за някои може да звучи гордо,но щом се почуствах на пазар за роби, значи не е.

На едно интервю ми зададоха следния въпрос: “Какво работите в момента?”. Добре бе, мамка му, нали СV-то започва с думите : активно търсещ работа (безработен) с посочени дати – работил на последна месторабота до....! За мен това означава, че не са си направили труда да ми прочетат документите. Видели са мениджърските позиции и това е било достатъчно условие, за да поканят някого на интервю или по-просто казано, отчета , който е трябвало да представят на клиента трябва да съдържа думите : “Интервюирани – 100 кандидата”. Аз явно съм трябвало да бъда от тези стотина бройки.

Отклоних се малко. Отговорих на тъпия въпрос така: “Работя като охрана”. Следва 30 секундно мълчание. Отново въпрос: “Ми, как така като охрана?”. Аз отговарям: “Ми така, седя вкъщи и лая.”