Преди няколко години бях в Германия и работих в строителството. Обектът след няколко месеца го завършихме и аз тръгнах да си търся нова работа. Обикалях из складовете на търговията на едро в Дюселдорф – търся си работа като общ работник, товарач-разтоварач или нещо подобно.

Пред един от складовете, който се намираше по-навътре, видях един спрян автомобил с отворени врати. Колата беше доста лъскава и със сигурност беше на собственика на склада. Аз влязох вътре да го потърся.
Влизам, оглеждам се – вътре няма жива душа… Исках да тръгвам, но изведнъж чувам далечен слаб писклив женски глас. Почнах да обикалям между касите, пълни с някакъв зарзават, за да видя откъде идва звукът. След малко открих, че звукът идва отзад една метална врата, голяма колкота на гараж. Веднага установих, че звуците издава някаква жена.

Когато отворих вратата, отвътре гледаше полузамръзнала женичка на средна възраст с посинели устни и пръсти. Жената беше толкова неадекватна и безкрайно щастлива, че започна да говори нещо щастливо и несвързано. С моят слаб немски можах само да разбера, че тя се е захлопнала в хладилната камера преди два часа. Жената толкова се зарадва, че съм минал случайно, че не намираше думи да ми благодари…

Аз така емоционално възприех ситуацията, че забравих дори да я попитам за работа. Сега си мисля, че тя със сигурност нямаше да ми откаже…