Работя в пловдивска фирма. Работата ни е свързана с много контакти с клиенти и доставчици от цялата страна. Понякога те идват за няколко дни и на мен и моят колега се пада честта да им осигурим преспиване в някой хотел, като да се вместим в отпуснатия бюджет. Сами разбирате, че този бюджет винаги е доста ограничен, та ние проявяваме голяма изобретателност.

По време на миналогодишния Пловдивски Панаир колегата ми трябваше да осигури нощувки на няколко важни клиенти от друг град. Както често става, клиентите взимат решение, че точно по това време на годината задължително им се налага да направят служебно посещение в Пловдив, точно два дни преди идването си.

Моят колега се хваща за главата, защото по време на Панаира практически не е възможно да се направи резервация в хотел. Всичко е заето отпреди една-две седмици. Но, той е стар войник, награбва телефона и започва методично да притеснява служителите на пловдивските хотели. Както и се очаква, няма свободни стаи нито за 20 лв., нито за 25 нито за 30 (че и нагоре). Във фирмата настъпва тиха паника, шефът почва по заобиколен път да разпитва жена си дали вилата им в Марково е свободна през близката седмица (с това предизвика луди подозрения в съпругата си).

Напрежението нараства… Шефът непрекъснато притеснява колегата. Изведнъж след пореден разговор по телефона той със щастлив глас вика:”Намерих!”

Шефът (с подозрение в гласа и мислейки само за бюджета):”Колко?”

Колегата: „15 лева”

Шефът: „Браво! Само за 15 лева на ден!”

Колегата:”… на час”

След като спряхме да се прививаме от смях, сме отменили резервация в този интересен хотел с екзотично име и почасово даване на стаите под наем .