Майка съм на студент. Това, което искам да споделя с вас е моето наблюдение за разпределението на времето на дъщеря ми в няколко дни от седмицата.
Програмата така е съставена, че в 3 дни да е почти по цял ден ангажирана.
Сутрин става в 7,00 часа, защото от къщи има поне 45 минути път до сградата на университета си с градския транспорт. В 9,00 започват лекциите, а като се наложи да почака на спирката 10-15 минути и ето ти един час, за да стигне навреме.
Вече няколко пъти ми се обажда към 9,30 часа, за да изрази недоволството и възмущението си. Събират се в 8.45 младежите, които искат да бъдат стриктни, защото са станали студенти, за да учат, да посещават редовно лекциите на преподавателите си.
Да, но някои от тях явно не намират за нужно да отговорят със същата коректност… Нито са в аудиториите в точното време, нито предупреждават от предния ден, че са възпрепятствани и няма да се проведат лекциите им.
Ето как 2-3 часа трябва да се загубят в киснене по кафенета, а очите на горките студенти се затварят за сън, защото са станали рано, за да са точни…а то излиза – напразно.
На кого после да се сърди университетската управа, че няма посещаемост на лекции – на студентите или на преподавателите, които се явяват „лъжливи овчарчета”… Често чувам да се казва, че днешните студенти били несериозни… не са ли преподавателите, които им дават пример?