Преди години трябваше да пътувам сама в командировка в непознат тогава град. На всичкото отгоре, нито знаех къде се намира фирмата в която отивам, нито знаех пътя, нито имаше кой да ме посрещне, а в града пристигах в късен следобед. Бях младичка и притеснението беше доста голямо.

Пристигнах в града в 4 часа. През зимата рано се стъмнява, затова се озовах в непознат тъмен град сама самичка. Но, аз уж съм много оправна, та реших да хвана едно такси и то да ме закара където трябва. Тогава още не е имало възможност да извикаш такси по телефона. В същност тогава нямах и GSM. Затова отидох на една спирка и след внимателен и подозрителен оглед на шофьорите харесах си едно такси.

Качих се и казах адреса на фирмата. Шофьорът ми отвърна, че това е доста далече и имайки предвид задръстванията и разстоянието, доста ще се наложи да се повозим. Аз приех отговора съвсем нормално, защото не познавам града, но имайки предвид, че той е доста голям, нормално е да пътувам повечко време.

Тръгнахме. Пътувахме вече към десетина минути и започнах да забелязвам, че шофьорът нещо става един такъв притеснен. Той започна да се оглежда, да се върти и изобщо да се държи неадекватно и подозрително. При все това пътуването ни е по някакъв обиколен път, има доста коли, но почти няма сгради, тротоари и, съответно, хора. Изведнъж таксиджията спря колата и излезе. Аз замръзнах на място. Шофьорът отвори багажника на колата и започна да рови нещо. По всичко личеше, че премества някакви железа.